Песен на умпа-лумпите в Шоколадовата телевизионна стая

(”Чарли и шоколадовата фабрика”, Роалд Дал, 1964г, превод Жанета Шинкова)

От вниманието си не изпускайте,

че за децата най-важното на този свят

е никога, НИКОГА да не ги допускате
в близост до телевизионния апарат.

А най-добре въпросното изобретение дяволско
в дома си изобщо, ама хич да не внасяте!

Доколкото знаем, почти не остана
дом, където децата да не зяпат екрана.

Изтягат се, размазват се и се разтичат
и гледат, докато им изскочат очите.

(Няма седмица, откак някъде на килима
зърнахме изпопадали очи поне дузина.)

Те седят и се взират като омагьосани,
докато почти не изпаднат в хипноза,
докато главите им не се замаят
и не станат напълно неизползваеми.

О, знам, че така кротуват послушни,
въобще не им хрумва да се катерят по крушата,
не се бият, не ритат, дори не се борят,
оставят ви да изчистите и да сготвите.

Но дали някога сте си задавали
въпроса какво това причинява
на децата ви собствени, на които
повече от всичко държите?

ТО СЕТИВАТА ИМ УБИВА!

ВЪОБРАЖЕНИЕТО СРИВА!

УМА ЗАПРИЩВА И ЗАПУШВА!

ПРАВИ ГИ ТЪПИ, СЛЕПИ, ГЛУХИ!

ЗАВИНАГИ ИМ ЗАТРЪШВА ВРАТИТЕ

КЪМ СТРАНАТА НА ПРИКАЗКИТЕ!

МОЗЪКЪТ ИМ СЕ ПРЕВРЪЩА В БОЗА!

РЪЖДЯСАЛИ, МИСЛИТЕ ИМ СЕ ВЛЕДЕНЯВАТ!

ЗАБРАВИЛИ ЗА КАКВО СЛУЖАТ СИВИТЕ КЛЕТКИ,
ДЕЦАТА МОГАТ САМО ДА ГЛЕДАТ, КЛЕТИТЕ!

Добре! – ще речете вие. – Добре!

Да предположим, че се отървем
от телевизора. Но по какъв начин
да забавляваме тези подрастващи,
нашите скъпи малки дечица?

Ние в отговор ще ви попитаме:

Какво ли са правили всички хлапета,
преди да измиислят тая машина проклета?

Забравихте ли? Не се ли досещате?

Ще го повторим много отчетливо!

ДЕЦАТА СА ЧЕЛИ!

ДА, ЧЕЛИ СА КНИГИ!

Поглъщали са ги ненаситно!

Поне половината от живота си
прекарвали над дебелите томове.

Книги изпълвали детските стаи,
огъвали библиотечните рафтове
и на безкрайни купове до леглата детски
очаквали своя ред да бъдат прочетени.
Децата попивали с увлечение
разказите за приключения,
за принцеси и феи, и страни непознати,
за далечни морета и страшни пирати
с панталони лилави и черни превръзки,
за змейове, цигани и герои дръзки,
за кораби, слонове и канибали лакоми,
около казана наклякали.
А кой ли всъщност къкри в казана,
та се носи такова чудесно ухание?

По-малките имали Меца, Вълчо и Лиса,
Петльо Герести Зайо, дето страх го разтриса,
с Мери Попинз чудни вълшебства долитали,
с Къртичко и Плъхчо се вслушвали в шума на върбите...

Научавали как голямата жълта камила
със своята гърбица се е сдобила...
О,  как само четели с упоение
децата от предишното поколение!
Затова ви умоляваме най-горещо:
изхвърлете без отлагане проклетото нещо,
а на негово място на стената сложете
една новичка хубава етажерка
и с купища книги я напълнете,
пренебрегвайки всички погледи злобни,
юмруци и крясъци безподобни.
Дори децата да се тръшкат и ритат,
помнете, че само след няколко дни
като няма къде другаде да се дянат,
щат не щат – с четене ще се захванат.
А започнат ли веднъж, постепенно,
от непознато щастие окрилени,
ще се чудят какво въобще са намирали
в тези глупави телевизори,
в тези машини абсурдни и мръсни,
противни, глупави и отблъскващи!
И някой ден ще виблагодарят едно през друго
че сте им сторили тази услуга!