петък, 30 август 2013 г.

Таке е ...

понеделник, 22 август 2011 г.

Мотивацията... що е то?

http://comment.rsablogs.org.uk/2010/04/08/rsa-animate-drive/

но коментс :-) Погледнете и другите тук -> http://comment.rsablogs.org.uk/videos/

петък, 1 юли 2011 г.

Правдата и Кривдата

Веднъж Правдата и Кривдата влезли в една кръчма. Там яли и пили, колкото могли. Като тръгнали да си излизат, кръчмарят ги попитал:
— Е, добре, като ядохте и пихте, кой ще плати?
Кривдата се обърнала сърдито към кръчмаря и му казала строго:
— Нали ти платих?... Или искаш да ти се плаща по два пъти!
Човекът се смаял от тоя отговор и рекъл:
— Помисли, моля ти се, да нямаш грешка. Не сте ми давали никакви пари.
— Не! Аз ти платих! — викнала Кривдата.
— Бре, не си!
— Платих ти!...
— Не си ми платила! Защо така говориш?
— Платих ти ей, човече, платих ти! — завикала високо Кривдата.
Човекът, като видял каква е работата, обърнал се към Правдата, която мирно и тихо стояла настрана, и рекъл:
— Правдо, Правдо, ами ти защо мълчиш?
— Че какво да правя, като и аз заедно с Кривдата ядох и пих! — отговорила Правдата. 

четвъртък, 19 май 2011 г.

Идилия :-)

понеделник, 10 януари 2011 г.

Песен на умпа-лумпите в Шоколадовата телевизионна стая

(”Чарли и шоколадовата фабрика”, Роалд Дал, 1964г, превод Жанета Шинкова)

От вниманието си не изпускайте,
че за децата най-важното на този свят
е никога, НИКОГА да не ги допускате
в близост до телевизионния апарат.
А най-добре въпросното изобретение дяволско
в дома си изобщо, ама хич да не внасяте!
Доколкото знаем, почти не остана
дом, където децата да не зяпат екрана.
Изтягат се, размазват се и се разтичат
и гледат, докато им изскочат очите.
(Няма седмица, откак някъде на килима
зърнахме изпопадали очи поне дузина.)
Те седят и се взират като омагьосани,
докато почти не изпаднат в хипноза,
докато главите им не се замаят
и не станат напълно неизползваеми.
О, знам, че така кротуват послушни,
въобще не им хрумва да се катерят по крушата,
не се бият, не ритат, дори не се борят,
оставят ви да изчистите и да сготвите.

Но дали някога сте си задавали
въпроса какво това причинява
на децата ви собствени, на които
повече от всичко държите?
ТО СЕТИВАТА ИМ УБИВА!
ВЪОБРАЖЕНИЕТО СРИВА!
УМА ЗАПРИЩВА И ЗАПУШВА!
ПРАВИ ГИ ТЪПИ, СЛЕПИ, ГЛУХИ!
ЗАВИНАГИ ИМ ЗАТРЪШВА ВРАТИТЕ
КЪМ СТРАНАТА НА ПРИКАЗКИТЕ!
МОЗЪКЪТ ИМ СЕ ПРЕВРЪЩА В БОЗА!
РЪЖДЯСАЛИ, МИСЛИТЕ ИМ СЕ ВЛЕДЕНЯВАТ!
ЗАБРАВИЛИ ЗА КАКВО СЛУЖАТ СИВИТЕ КЛЕТКИ,
ДЕЦАТА МОГАТ САМО ДА ГЛЕДАТ, КЛЕТИТЕ!

Добре! – ще речете вие. – Добре!
Да предположим, че се отървем
от телевизора. Но по какъв начин
да забавляваме тези подрастващи,
нашите скъпи малки дечица?
Ние в отговор ще ви попитаме:
Какво ли са правили всички хлапета,
преди да измиислят тая машина проклета?
Забравихте ли? Не се ли досещате?
Ще го повторим много отчетливо!
ДЕЦАТА СА ЧЕЛИ!
ДА, ЧЕЛИ СА КНИГИ!
Поглъщали са ги ненаситно!
Поне половината от живота си
прекарвали над дебелите томове.
Книги изпълвали детските стаи,
огъвали библиотечните рафтове
и на безкрайни купове до леглата детски
очаквали своя ред да бъдат прочетени.
Децата попивали с увлечение
разказите за приключения,
за принцеси и феи, и страни непознати,
за далечни морета и страшни пирати
с панталони лилави и черни превръзки,
за змейове, цигани и герои дръзки,
за кораби, слонове и канибали лакоми,
около казана наклякали.
А кой ли всъщност къкри в казана,
та се носи такова чудесно ухание?

По-малките имали Меца, Вълчо и Лиса,
Петльо Герести Зайо, дето страх го разтриса,
с Мери Попинз чудни вълшебства долитали,
с Къртичко и Плъхчо се вслушвали в шума на върбите...
Научавали как голямата жълта камила
със своята гърбица се е сдобила...
О,  как само четели с упоение
децата от предишното поколение!
Затова ви умоляваме най-горещо:
изхвърлете без отлагане проклетото нещо,
а на негово място на стената сложете
една новичка хубава етажерка
и с купища книги я напълнете,
пренебрегвайки всички погледи злобни,
юмруци и крясъци безподобни.
Дори децата да се тръшкат и ритат,
помнете, че само след няколко дни
като няма къде другаде да се дянат,
щат не щат – с четене ще се захванат.
А започнат ли веднъж, постепенно,
от непознато щастие окрилени,
ще се чудят какво въобще са намирали
в тези глупави телевизори,
в тези машини абсурдни и мръсни,
противни, глупави и отблъскващи!
И някой ден ще виблагодарят едно през друго
че сте им сторили тази услуга!

Ето и нещо за телевизията...писано 1964 година!

Може да не го четете цялото ... само болд-а да прочеете ще ви стане ясно :-)

Dahl, Roald - Charlie and the Chocolate Factory
Little Charlie caught Grandpa Joe's hand, and the two of them stood beside Mr Wonka in the middle of the long bright room, listening to the Oompa-Loompas. And this is what they sang:


'The most important thing we've learned,
So far as children are concerned,
Is never, NEVER, NEVER let
Them near your television set —
Or better still, just don't install
The idiotic thing at all.
In almost every house we've been,
We've watched them gaping at the screen.
They loll and slop and lounge about,
And stare until their eyes pop out.
(Last week in someone's place we saw
A dozen eyeballs on the floor.)
They sit and stare and stare and sit
Until they're hypnotized by it,
Until they're absolutely drunk
With all that shocking ghastly junk.
Oh yes, we know it keeps them still,
They don't climb out the window sill,
They never fight or kick or punch,
They leave you free to cook the lunch
And wash the dishes in the sink —
But did you ever stop to think,
To wonder just exactly what
This does to your beloved tot?
IT ROTS THE SENSES IN THE HEAD!
IT KILLS IMAGINATION DEAD!
IT CLOGS AND CLUTTERS UP THE MIND!
IT MAKES A CHILD SO DULL AND BLIND
HE CAN NO LONGER UNDERSTAND
A FANTASY, A FAIRYLAND!
HIS BRAIN BECOMES AS SOFT AS CHEESE!
HIS POWERS OF THINKING RUST AND FREEZE!
HE CANNOT THINK — HE ONLY SEES!
"All right!" you'll cry. "All right!" you'll say,
"But if we take the set away,
What shall we do to entertain
Our darling children! Please explain!"
We'll answer this by asking you,
"What used the darling ones to do?
How used they keep themselves contented
Before this monster was invented?"
Have you forgotten? Don't you know?
We'll say it very loud and slow:
THEY . . . USED TO . . . READ! They'd READ and READ,
AND READ and READ, and then proceed
TO READ some more. Great Scott! Gadzooks!
One half their lives was reading books!
The nursery shelves held books galore!
Books cluttered up the nursery floor!
And in the bedroom, by the bed,
More books were waiting to be read!
Such wondrous, fine, fantastic tales
Of dragons, gypsies, queens, and whales
And treasure isles, and distant shores
Where smugglers rowed with muffled oars,
And pirates wearing purple pants,
And sailing ships and elephants,
And cannibals crouching round the pot,
Stirring away at something hot.
(It smells so good, what can it be?
Good gracious, it's Penelope.)
The younger ones had Beatrix Potter
With Mr Tod, the dirty rotter,
And Squirrel Nutkin, Pigling Bland,
And Mrs Tiggy-Winkle and —
Just How The Camel Got His Hump,
And How The Monkey Lost His Rump,
And Mr Toad, and bless my soul,
There's Mr Rat and Mr Mole —
Oh, books, what books they used to know,
Those children living long ago!
So please, oh please, we beg, we pray,
Go throw your TV set away,
And in its place you can install
A lovely bookshelf on the wall.
Then fill the shelves with lots of books,
Ignoring all the dirty looks,
The screams and yells, the bites and kicks,
And children hitting you with sticks —
Fear not, because we promise you
That, in about a week or two
Of having nothing else to do,
They'll now begin to feel the need
Of having something good to read.
And once they start — oh boy, oh boy!
You watch the slowly growing joy
That fills their hearts. They'll grow so keen
They'll wonder what they'd ever seen
In that ridiculous machine,
That nauseating, foul, unclean.
Repulsive television screen!
And later, each and every kid
Will love you more for what you did.
P.S. Regarding Mike Teavee,
We very much regret that we
Shall simply have to wait and see
If we can get him back his height.
But if we can't — it serves him right.'

сряда, 22 декември 2010 г.

Розата на Мама

Абонамент за: Коментари (Atom)